ГРА̀ЙФЕР

ГРА̀ЙФЕР м. 1. Релефни фигури върху подметка на зимна обувка, които осигуряват стабилност при стъпване върху хлъзгав терен. Обувки с грайфери.

2. Техн. Релефни фигури с различен профил върху гумите на превозни средства, което осигурява по-доброто сцепление с платното на пътя. Там оставяха автомобилите си всички. От грайферите на гумите им поляната е набраздена, омачкана. Г. Мишев, ЕП, 110. Калта жвака под ботушите му и Алчния бърза да се добере до лепкавия асфалт на пътя, дето един след друг хвърлят пръски грайферите на самосвалите. В. Жеков, ТП, 52.

3. Техн. Приспособление на подемен кран, две половини, свързани като челюсти, използвано за товарене и разтоварване на лесно изсипващи се материали; загребвач. Ето грайфера — двете стоманени челюсти на крана — беше много тежък, с неголяма обемовместимост. ВН, 1962, бр. 3289, 4. Багерът със загребвач (грайфер) се прилага главно за прехвърляне и товарене на земни и насипни материали, както и за копаене в слаби почви. Д. Христов, СПМ, 56.

4. Техн. Приспособление към машина, което служи за хващане на обработвания предмет. След поставяне на листа до марките върху натисковата плоча същият се задържа от две хватки (грайфери), които са поставени на един лост в долния край на натисковата плоча. Ил. Рашков, ПТ, 32. Работните органи на машината са: притискателно краче, иглоносач, грайфер, транспортьор и подавач на копчетата. П. Цветкова и др., ТОП, 365.

— От нем. Greifer 'хващач'.

Списък на думите по буква