ГРАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАК, гра̀кът, гра̀ка, мн. няма, след числ. гра̀ка, м. Неприятен, дрезгав звук, крясък, издаван от птица, обикн. врана или гарван. Орляци черни врани се вдигаха с грозен и зловещ грак и замрежваха въздуха. Й. Йовков, СЛ, 126. — Какъв е тоя безобразен грак? — извика той. — Нима в горската тишина не може да се чуе гласът на по-достойни певци? СВ. Минков, ПК, 29. В далнината, из мъглата, / вий се облак врани черни. / Грак сподавен, глух и бавен / счуй се — и далеч замира. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 40. ^● Обр. Вляво, между клоните, се обади картечница, но нейният забавен грак не ги уплаши. Ив. Мартинов, ДТ, 86. Високоговорителят продължаваше да грачи: — Пръскайте се, ще стреляме! После гракът секна и в същия миг запукаха изстрели. Б. Райнов, ЧЪ, 85-86.