ГРАМА̀ДА

ГРАМА̀ДА ж. 1. Много голям, огромен куп от предмети. Когато потегляше за чужбина и натрупваше куфарите си на перона, грамадата беше по-висока от гарата. А. Каралийчев, НЗ, 177. Пред мене се изправи огромната камара от дребни камъни.. Грамадата камъни била натрупана, за да не се излъже някой да мине по "мъртвешкия път", както го наричали селяните. Г. Белев, ПЕМ, 77. На тротоара пред дюкяна бе натрупана грамада дини. Т. Харманджиев, КЕД, 212. Още месец — купчинката / стана веч могила. / И грамадата от себе / мърда и пораства, / и пътникът отдалеко / веч я сапикасва. Ив. Вазов, Съч. IV, 26. // Предмет с огромни размери, който прилича на такъв куп. Около него тъмнееха грамадите на големи, огладени от бурите камъни. Ст. Сивриев, ПВ, 75. Никакво движение не разклащаше черните грамади на дърветата. Й. Йовков, Разк. II, 65. Луната потъна във вълнистите грамади на облаците. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 29. Кубер .. простря ръка и посочи на Добета най-напред куполите на черквата "Света София".

Човек не можеше да откъсне очи от тази величествена грамада, облепена със златни плочи. Й. Вълчев, СКН, 279. Видях и затвора. И неволно се хванах за полите на мама. Наистина страшна грамада! К. Калчев, ПШЖ, 87. Ирин-Пирин! Поклон, грамада чудна / от преспи, хаос, облаци, гранит! Ив. Вазов, Съч. II, 188.

2. Планински скали и камънаци. Реката бърза с бързеи пенливи, игриви и облива камъни, грамади и пада във водопад надолу към полето. Ламар, ПР, 22.

— Друга (остар.) форма: грома̀да.

Списък на думите по буква