ГРАМО̀ТНИЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки, прил. Умал. от грамотен. Пъргав и работлив момък.. Беше и грамотничък. Ив. Вазов, Съч. ХI, 32. Ще се отрака в търговията, ще стане човек... Да почне с време, пък и като е грамотничък... — Втори клас свърши. Г. Караславов, Избр. съч. I, 328.