ГРАМОТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАМО̀ТНО. Нареч. от грамотен. Сух, изпечен, този тридесетгодишен мъж говореше грамотно. Ст. Станчев, НР, 186. Разказът на г. Венедикова "Семейно щастие" е написан сравнително по-грамотно и не е лишен от замисъл. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 233. В българската литература захващат вече да се появяват сериозни, грамотно написани и необходими книги. Знан., 1875, бр. 18, 287. Тя пише грамотно.