ГРАМОТНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАМО̀ТНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от грамотен. Предприемчиви и духовно по-издигнатни, мнозина от които вече получили в тогавашните училища грамотност и просвета, българите постепенно изтласкват от производството и пазарите турците, гърците и куцовласите. Г. Дръндаров, ВЗ, 10. Свикнал съм да го уважават хората заради грамотността му. В черквата помагал на попа в четенето на църковните книги. Н. Каралиева, ЗБ, 10. Музикалната грамотност и общото музикално развитие на учениците се обуславят от достатъчния брой часове по пеене. НК, 1958, бр. 6, 6. Двайсет години бе учил бедните планинарчета на четмо и писмо, а родителите им — на политическа грамотност. П. Здравков, НД, 208.

Ѓ Компютърна грамотност. Минимум от знания за компютъра и компютърните програми, необходим на неспециалистите, за да могат да работят с тях. Изискванията към кандидатите за тази длъжност са владеене на английски и компютърна грамотност. Курс по компютърна грамотност.