ГРАМОФО̀Н

ГРАМОФО̀Н м. Апарат, обикн. електрически, който възпроизвежда звукове (музика, говор и др.), записани автоматично върху специална плоча. Вечерта [бай Митьо] донесе от баджанака си грамофона с четири плочи, от които едната, с песента "Разлъка", от много употребление беше пукната, та трябваше иглата да се слага към средата. Чудомир, Избр. пр, 70. До Първата световна война грамофонът с фуния спадаше към инвентара на кафенетата и заведенията.. Явиха се плочи с български песни. П. Мирчев, СВ, 148. Когато вечерята беше на привършване и грамофонът на Сарандовица, управляван от едного от слугите ѝ, засвири валс и подпоручикът .. се завъртя из стаята с г-ца Шмид, Палазов .. заследи всяко нейно движение. Й. Йовков, ВАХ, 55. Изпълнението на едно музикално произведение или речта на някой оратор може да се възпроизведе много пъти благодарение изобретението на грамофона. Физ. Х кл, 32.

— От гр. γράμμα 'буква' + 5ωνή 'звук'.

Списък на думите по буква