ГРАН —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРАН5, гра̀нът, гра̀на, мн. гра̀нове, м. Остар. Единица за аптекарско тегло, която е равна приблизително на 0,0622 грама. Г. Воластон е точил тел от платина до 1/1200 от милиметъра тънък.. Хилядо метри такъв тел теглят един гран, по-малко от едно жито. Н. Геров, ИФ, 21-22.
— От лат. granum 'зърно'.