ГРАНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАНА̀Т¹ м. Минер. Минерал със зърнест строеж, обикн. с тъмночервен цвят и голяма твърдост. // Този минерал, обработен като полускъпоценен камък. От двете страни на короната ѝ се спускаха край ушите ѝ обеци от едри гранати, обточени със ситен маргарит. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 9. По гърдите им грееха диамантени огърлици и горяха брошки с тъмновинен гранат. Д. Спространов, С, 125. В червеното кандило, провесено над царските двери, светеше остро око от кървав гранат. Ст. Загорчинов, ЛСС, 58.

— От лат. granum 'зърно'.

ГРАНА̀Т² м. Остар. 1. Субтропичното дърво нар.

2. Плодът на това дърво.

— От лат. granum 'зърно'.