ГРАНАТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАНА̀ТА ж. 1. Воен. Бойно средство, представляващо заострено цилиндрично метално тяло, напълнено с избухливо вещество, което се изстрелва със специално оръжие (гранатохвъргачка). Тия оръжия действуваха с особени невидими лъчи. Те не поразяваха смъртно, но спираха на далечно разстояние всяко живо същество.., всяка машина, която се движеше и повръщаше назад най-тежката граната, изхвърлена от огнестрелно оръдие. Елин Пелин, ЯБЛ, 38. Срещу нас никой нямаше да се бори. Нямаше да пищят куршуми над нас, гранати, шрапнели. Вл. Мусаков, СБЗР, 404. И обърна назад [поп Андрей] своя топ: / последната / граната / изпрати / право там / — в божия храм / , дето бе пял литургии, ектении. Гео Милев, С, 36-38.

2. Воен. Ръчна бомба. Другото оръжие се състоеше от автомати, пушки и гранати. Ал. Гетман, ВС, 144. Тя върви напред.., защото самата е взводен комадир. През рамото ѝ виси къса италианска карабина, на кръста — пистолет и две немски ръчни гранати. Л. Дилов, ПБД, 52-53.

— Ит. granata през рус. граната. — В‑к Нова България, 14.VII.1876.