ГРАНАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАНА̀ТЕН¹, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни и (рядко) ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прил. от граната. Много от войниците спяха, налягали в гранатните дупки, доизкопали ги надлъж, за да могат да се поберат. М. Кремен, Б, 135. За вкъщи беше донесъл на всички по едно надписано пръстенче и по една надписана ракиена чаша, направени от сиви гранатени парчета. Ил. Волен, НС, 19. Ти трябва грозно, трябва ратно, / ти трябва страшно да плющиш — / ти, огнен стяг на свободата / и светоломните мечти, / когато смърт над теб лети / сред боен вой и гръм гранатен. Н. Хрелков, ДД, 146.

ГРАНА̀ТЕН², ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни и (рядко) ‑а, ‑о, мн. ‑и. Остар. Прил. от гранат²; гранатов². В долините ѝ [на Палестина] изтичали стотини извори, а покрай бреговете им расли лозя, гранатни и други овощни дръвчета. Г. Йошев, КВИ (превод), 39.