ГРАНДОМА̀Н

ГРАНДОМА̀Н м. Книж. Мъж, обзет от грандомания. — Немците знаят, че не разбирате нищо от тютюна.. Те виждат, че сте обикновен самохвалко и грандоман. Д. Димов, Т, 127-128. Този директор, завършил някога .. философия и педагогика .. беше един тъп грандоман, с претенции на голям педагог. Г. Карлаславов, Избр. съч. IV, 238. Защото всички тия .. общи фрази за "идеали" и "блянове" съставляват оная фалшива фразеология, зад която се крие духовната немощ на личности грандомани. Д. Благоев, ЛКС, 138. Фарсът се наричаше "Молтагон", по името на героя, тип на грандоман с нищожна душа и ум. Ив. Вазов, БП, 37.

Списък на думите по буква