ГРАНДОМАНИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАНДОМА̀НИЯ ж. Книж. Мания за величие и чувство за превъзходство над другите. — Значи, ние да вършим работа,, а Шишко да командува? Така ли?.. — Пази се от грандомания и дребнавото честолюбие. Д. Димов, Т, 226. Лудостта му, кротка и безвредна, се проявяваше в някакво надменно величие и грандомания. Й. Йовков, ПК, 29. Посещавайки салоните на висшето общество, тия млади хора имаха самочувствието на избраника.. — едни с преимуществото на своята класа.., други — с наследената си чорбаджийска грандомания. М. Кремен, РЯ, 311. Тя бе родена за аристократка, имайки в натурата си всички необходими за това качества: грандомания и любов към охолство, моди и флиртове. М. Кремен, РЯ, 310.

— От лат. grandis 'голям' + гр. μανία 'лудост, безумие, ярост'.