ГРАНДОМАНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРАНДОМА̀НСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. Който се отнася до грандомания и до грандоман. У него [вчерашния народец] всичко е голямо: големи писатели, големи герои, големи хора безчет! Невинна грандоманска черта у микроскопическо племе. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 46. Не бе смутен, не бе изпотен, гледаше строго, респектиращо и в стойката му имаше някакво неуязвимо, грандоманско, тъпо достойнство. Е. Кузманов, ЧДБ, 74.