ГРАНИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАНЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За мазнина — който е развален, с лош вкус и миризма. Лъжеше търговците, лъжеше гражданите, та им продаваше развалени яйца и граниво масло. Елин Пелин, Съч. I, 45. След три денонощия ги пуснаха пак да се поразтъпчат и за пръв път, откак чезнеха по етапните коменданства, им дадоха канче топла, рядка фасулева чорба, запържена с гранива мас. Г. Караславов, ОХ II, 356. [Дамарчеви] имат и две качета с вмирисано сирене и три делви с граниво масло, и петнайсет килограма локум. Св. Минков, Избр. пр, 437-438.

2. Остар. За цвят — тъмножълт, оранжев. В това изображение окото .. обикновено различава седем шарове, наместени един до друг отгоре надолу така: морав, сив, ясносин, зелен, жлът, жлътникав или гранив и червен. Й. Груев, Ф (превод), 146. На всяка карта [в землеописателния аталс] водната част е напечатана с ясносин цвят; планинистата — с гранив цвят. Лет., 1871, 255.

3. Като същ. граниво ср. Нещо гранясало. Този хляб, дето го ядем сега, е със стара сол от сланинената каца и затова .. понамирисва на граниво. Г. Караславов, ОХ II, 61. В зависимост от това кои микроорганизми се развиват, в маслото се атакуват белтъчините, млечната захар или мазнината и се получават различни недостатъци като вкус на плесен, на дрожди, на кисело, на граниво и др. Н. Димов и др., ТМ, 69.