ГРАНИЧАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАНИЧА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Военнослужещ във войските на граничната охрана. Граничарят.., като благодари за посещението, заяви: "Ние тук зорко бдим на границата." РД, 1950, бр. 227, 2.