ГРАНИЧАРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАНИЧА̀РСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до граничар. Едва когато лаят на граничарските кучета заглъхна някъде към заставата, той се измъква изпод хвойновите храсти и пак на "четири крака" запълзява към селото. Кр. Белев, РСК, 73. Ханджар беше голям овчарски пес, неодялан и тромав, кротък, приятел с всички и тъкмо поради тоя си нрав се оказа неспособен за граничарска служба. Й. Йовков, ЧКГ, 29.