ГРАНИЧАРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАНИЧА̀РЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от граничар. В това време на пътя излязоха две момчета — граничарчета от заставата, — видяха я и току зад нея изопнаха рубашките си. Н. Нинов, ЕШО, 44.