ГРАНКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРА̀НКА1 ж. 1. Поет. Умал. от грана1; вейка, клонка. Голите гранки на дърветата, окъпани в радостни сълзи, устремиха върховете си към небето. И. Петров, ЛСГ, 91. Спи езерото; белостволи буки / над него свеждат вити гранки, / и в тихите му тъмни глъбини / преплитат отразени сянки. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 34. Гранки клати, зеленее / люлеката — мила йощ. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 175.
2. Прен. Остар. Клон от някоя област на живота, науката, промишлеността и др. Ний сме уж народ земеделски и скотовъднически. И само от тези две гранки на народното богатство — земеделието и скотовъдството — ний очакваме поминъка си! С. Бобчев, ПОС (превод), 57. Колкото за по-прякото и по-бързо разпростиране на тази наука [хигиената] между сиромашките разреди на народа.., аз мисля следующето. Читалищата.. трябва да спомогнат най-много върху тази гранка от нашите нужди. Ступ., 1875, бр. 9-10, 67.