ГРА̀ПАВ

ГРА̀ПАВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който има остри издатини и вдлъбнатини и при пипане предизвиква върху кожата специфично усещане на търкане или драскане. Противоп. гладък. В отсрещния ъгъл стар явор ширеше неподвижни гранки, час по час ще се отрони рано пожълтял лист, ще се преметне и завърти във въздуха и безшумно ще падне край разкривения, възлест и грапав вековен дънер. Д. Талев, ПК, 126. Шосето, по което се движеха, беше ново, но доста разбито.. По грапавата му повърхност като две светли пътеки бягаха светлините на фаровете. П. Вежинов, СО, 181. Илия напипа на земята камък и трикратно почука по грапавата кора на дъба, като наподобяваше кълвач. Х. Русев, ПС, 81. Марин опипвал с ръце грапавите стени на тунела и пристъпял бавно. М. Марчевски, ТС, 108. — Хай добре дошел... — похлипна Нинка, като подаде ръка, а аз усетих на пръстите си грапавата длан. О. Василев, ЖБ, 44.

2. Прен. За език, стил и под. — необработен по форма. Противоп. гладък. Език обикновен, тромав..; стих тежък, нехармоничен, грапав — са важни указания за критика. Те показват, че се намираме пред незряла, непълноценна творба, пред автор с ограничени възможности или съвсем без талант. Ив. Богданов, СП, 52-53. Неусетно за самия себе си той започна да пише стихове. Те бяха грапави и неумели, ала със силни, чисти чувства. С. Чернишев, ВМ, 37. Из недрата на народа, в процеса на труда, се ражда нашата нова народна песен. Тя още е сурова и грапава. Г. Караславов, ПМ, 46.

3. Остар. и диал. За човек — който има по лицето си белези от шарка; сипаничав. Най-сетне, за да не стане грапав [болният от шарка], може да са къпе в прясно мляко топличко и да му са променява често ризата. Ив. Богоров, СЛ, 37. На Стояна дадоа / една баба гръбава, / щръбозъба, грапава. / Стоян плаче, неке я. Нар. пес., СбНУ ХLV, 357.

Списък на думите по буква