ГРАПЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРА̀ПЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. и непрех. Обработвам почвата с грапа. През м. март грапихме есенните посеви. ОП, 362. Нашето ТКЗС привърши есенната дълбока оран, наторихме земята с изкуствен тор, грапихме едни път с желязна грапа. ОП, 227. Напролет грапят няколко пъти, за да не се изпари влагата и за да бъде почвата винаги рохкава. РД, 1950, бр. 245, 3.