ГРАФИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАФЍТ¹ м. 1. Минер. Черносив, лъскав и мек минерал, най-устойчивата разновидност на чистия въглерод в земната кора, от който се правят моливи, бои, огнеупорни съдове за металургията и др. Тинята беше затрупала дърветата, а миньорите изкопаха графит. П. Бобев, ГЕ, 121-122. — Графитът се е образувал или при видоизменение на въглища, или при разлагане на въглероден двуокис, който се отделя при изстиване и втвърдяване на изригналата лава. В. Цокова, ВС, 27.

2. Стесн. Тънка пръчица от този минерал (или от друг материал) за писане или като част от молив. Още веднъж извади ножчето от джоба си и бавно застърга графита. Но и най-старателно да подостри молива, задачата пак ще стои нерешена. П. Стъпов, ЧОТ, 61. Докато слизаше по стълбите, той извади от бележника си тънко моливче и червеното остро езиче на графита зашари по бялото листче. Б. Йосифова, БЧМ, 35.

— От гр. γρά5ω 'пиша' през рус. графит, нем. Graphit или фр. graphite.

ГРАФЍТ² м. Само мн. Нов. Надписи и рисунки върху стена (обикн. на публично място) с пропагандна цел или като средство за самоизява (най-често на младежи). — Исках да кажа на управляващите, че не мисля като тях и избрах този начин — на графитите, да пиша по стените. ДТ, 2000, бр. 283, 44.

— Ит. graffiti, мн. от graffito ’надраскан; драскулка’.