ГРАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРА̀ЦИЯ ж. 1. Само ед. Изящество, красота, пластичност в движенията и формите на тялото. Природата бе надарила актрисата с красиво, хармонично тяло. Естествената грация одухотворяваше цялата ѝ фигура. Ст. Грудев, ББ, 48. — Ти си в най-красивата възраст на своя пол, сега всичко в тебе е изящество, грация и копнеж... Др. Асенов, ГНА, 30. Боян погледна след нея и за кой ли път отново се удиви на странния контраст между тая походка и цялата нейна безкрайно нежна, чудно красива девическа грация. Л. Дилов, ПБД, 139. Тя [Елка] бе едра и хубава като Динко — с тъмносини очи и руса коса.. Но у нея липсваше грацията на Ирина, финесът и мекотата на южната македонска кръв. Д. Димов, Т, 391. Но туй, което липсваше на тях, а всички виждаха у Цветана, беше тая непринудена грация, това тънко благородство и достойнство, което идеше от цялото ѝ същество. Й. Йовков, ПК, 37.
2. Обикн. в съчет.: С грация. С изящно, красиво движение. Младенов свършва и леко, с едва уловима грация навежда глава... Оглушителен залп от ръкопляскания гръмва в салона. Д. Немиров, Д № 9, 119. Той се наведе бавно, взе десницата ѝ, поднесе я с грация до устните си и след това пак със същата грация ѝ поднесе и букета с белите карамфили. Д. Калфов, Избр. разк., 228. Конят трепна още веднъж, изцвили, с привична и непринудена грация изви шията си, надигна опашка и с бърз тръс се понесе към селото. Й. Йовков, Разк. I, 241. Когато тя [лисицата] ходеше с котешки безшумен ход, повлякла пухкавата си опашка .. нейното тънко и дълго тяло потрепваше в змийска и лукава грация. Ем. Станев, К, 38.
3. Рядко. Поет. Красива жена. На пир у Фрина — чест е за отбрани! / .. / То беше пир на грации. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 33. Ей ме вече в земята мила, / .. / във нейния център — новий Вавилон, / на модите люлка, на грациите трон. Ив. Вазов, Съч. I, 158.
◊ Трите грации. Книж. В римската митология — трите богини: на пролетта (радостта), красотата и изяществото: Аглая, Ефросина и Талия, дъщери на Зевс и Евринома. Две картини.. представляват: едната — свещената любов и светската любов, другата — Венера, която, заобиколена от трите грации, връзва очите на Купидон. К. Величков, ПССъч. III, 212. Римляните също почитали числото 3. Те имали 3 главни богове. Имали 3 богини на съдбата, 3 фурии (богини на отмъщението), 3 грации (богини на красотата). Матем., 1968, кн. 6, 14.
— Лат. gratia, през ит. grazia и рус. грация. — Д. Войников, Криворазбраната цивилизация, 1871.