ГРАЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРА̀ЧА, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., непрех. 1. За птица, обикн. гарван, врана и под. — издавам характерни дрезгави звуци "гра-гра"; гракам. От двете страни дълбоки ровове, край които се редят стари печални върби с голи клони. Над полето от време на време прелита самотна врана и унило грачи. Елин Пелин, Съч. V, 153. Спокойно и величаво държи Амбарица главата си в небесните вишини, из които се вият и грачат орли. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 9. През нощта към юг минаха диви гъски и грачеха в мрачината като загубени. Й. Йовков, АМГ, 19. Чуй тоз гарван, де там грачи... Хр. Ботев, Съч. 1929, 20. ^● Обр. Малко по-назад, разпръснати като мравки по полето, се движеха с прибежки пехотинците и стъпка по стъпка напредваха. Откъм горичката ревеше артилерията, квакаха минохвъргачките, грачеха картечниците. Ив. Мартинов, ДТ, 178.

2. Диал. За малко дете, обикновено бебе — издавам звуци, които наподобяват тези на гарван, врана и под. "Пусто остало, мари Петко лю,.. / от злато дете.., / .. / кога ми не е.. / от сърце дете,.. / га го повивам / .. / аз да му пея, / то да ми грачи". Нар. пес., СбНУ ХLVI, 218.