ГРА̀ША, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. Диал. Бъркам, разбърквам трици или брашно с вода за кърма на добитък; греша2. граша се страд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.