ГРЕБЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЕБЀЦ, мн. ‑бцѝ, м. 1. Човек, който движи с гребла плавателен съд; веслар, гребач¹. Понесе се бързо лодката и оживяха младите гребци, удариха веслата и запяха песен. Елин Пелин, ЯБ, 150. Тя [лодката] се бе отдалечила на няколкостотин метра от гемията, гребците отдавна бяха оставили греблата. П. Вежинов, ДБ, 298. Солон разделил атиняните според техните доходи на четири групи.. Най-бедните граждани служили в лековъоръжената пехота и като гребци на военните кораби. Ист. V кл, 70. Никога не е минувал оттам [край Сцила] кораб, без да са лиши от най-добрите си гребци. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 103.

2. Спортист, който упражнява спорта гребане. На водните площи в околоградския район ще има и 16 водни бази за гребци и ветроходци. ВН, 1962, бр. 3271, 2.