ГРЕБЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЕБЛО̀, мн. ‑а̀, ср. 1. Дървена лопата, с помощта на която се движи плавателен съд; весло. Той пусна греблата и лодката забави вървежа си. Ив. Вазов, Съч. ХII, 85. Дълъг път предстоеше на рибаря, но той бавно размахваше греблата, уморен и тъжен. Д. Талев, СК, 43. Върху виделата повърхност на езерото личеше наистина лодка.. На предницата беше приклекнал един едър човек, а към кърмата седяха двама други души.. Между плясъка на греблата достигаше говор и смях. Ст. Загорчинов, ДП, 418. Наред с ветрилото греблото е най-старият корабен движител. Й. Пращинков, ТК, 352. Те презираха явната смърт и теглеха греблата към корабите,.. да заловят с испанците борба отблизо. П. Кисимов, ОА II (превод), 170.

2. Дървено или желязно земеделско сечиво със зъбци, което служи за събиране на сено, слама и др. или за разтрошаване на буци пръст. Едни хвърляха снопи в устата на вършачката, други пълнеха торбите, а трети прибираха с големи гребла плявата. К. Петканов, МЗК, 76. Аз се опитвах понякога да работя на харманя, но не ми споре‑

ше.., подгонен от шегите и подигравките на ония, които нито ги беше еня от жаравата, що сипеше слънцето, нито пък им ставаха пришки на ръцете от ябата и от греблото, бягах назад при книгите си. Й. Йовков, ВАХ, 7. Заводът, който строим, ще осигури годишно не по-малко от хиляда плуга, две хиляди редосеялки, брани, гребла, лопати и много други неща. Ив. Мартинов, М, 22. Я земи гребло и вила, / че щем на сяно да идем. Нар. пес., СбНУ ХIV, 60.

3. Селскостопанско приспособление за събиране на сено, слама и др., движено от коне или трактор. След малко млад момък спира край натрупалия се куп слама дорест кон. С дебели въжета към хамутите на коня е привързано широко трапецовидно дървено гребло. Ваньо повиква на коня и греблото загребва наведнаж големия куп слама. РД, 1950, бр. 212, 2.

4. Техн. Част от машина, по устройство и функция подобна на това земеделско сечиво. Припряно тракат жетварските машини, черните им гребла бързо се издигат и падат. Й. Йовков, Разк. III, 158. Тук-таме вече размахва греблата си подранила сноповързачка като гълъбица. А. Каралийчев, НЗ, 209.

5. Диал. Гребалка. Със сечева подправят воденици.., с гребло отгрибват брашно. Г. С. Раковски, П I, 82.