ГРЕЙКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЀЙКА¹ ж. 1. Разг. Топлина от слънцето или от огън. Всичко наоколо бе обляно от необичайна грейка на декемврийското слънце. С. Северняк, ОНК, 173. — На Бойка му е душа и свят в полето! Извърна се усмихнат към другите най-старият и се поотмести, че грейката на огъня препичаше вече. П. Тодоров, И I, 91. Пещта хвърля силна грейка, а из пукнатините покрай стената и окол перваза излизат струйки дим. Т. Влайков, ПР I, 224. Пламъците свиреха като смокове, извиваха се и хвърляха грейка и пръски огнени искри. Д. Спространов, ОП, 73. ^● Обр. В първия миг Здравко не пожела да улови ръката му.. Но сините очи на момчето го подкупваха с оная дружеска грейка, на която не може да се устои. Цв. Ангелов, ЧД, 20.

2. Поет. Излъчена светлина. Щракнах електрическия ключ, от прозореца и от екрана на радиоапарата настъпи в стаята лека полутъмнина.. Червеният блясък от екрана гонеше тъмнината и плаха грейка се люлееше на масата... Н. Кирилов, ПД, 161. Късът бе бляскав и плътен и по гладките му ломове сякаш се разливаше грейка.. обхвана ме желание да докосна с ръка златния къс. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 317. Месечината сънно люлее / на прозореца своя фенер / и огрява със сребърна грейка / тебе, мой бледолик пасажер. Н. Марангозов, НПС, 13.

ГРЀЙКА² ж. Съд, обикн. гумен, с плоска овална форма, който, напълнен с топла вода, се използува за загряване на тялото. Понеже топлата вода съдържа много топлина, употребяваме я в грейки. Физ. Х кл, 1951, 56.

ГРЀЙКА³ ж. Топла дреха (подплатен гащеризон, панталон или елек), използвана при спортуване, обикн. през зимата. По-лошо е положението със скиорските обувки, които не са в пълна номерация. Брезентовите ръкавици пък не са с най-долно качество. От грейките има само номер 56. О, 1978, кн. 2, 43.