ГРЕНАДЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЕНАДЀР м. Остар. Гренадир. Втори полк от конни гренадери получил такожде повеление да върви незабавно и вскоре стигнал и той в Тилие. С. Радулов, ГМП (превод), 135-136. Когато войниците вървели по улиците, то народът ги посрещал с песни.. Най-богатите търговци излазяле из дюкяните си и прегръщале са със старите гренадери. С, 1872, бр. 47, 378.

— Рус. гренадер.