ГРЕНАДИР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЕНАДЍР м. През. ХVI-ХIХ век в някои европейски армии и в Царска Русия — войник или офицер от елитна пехота или кавалерийска военна част. Наполеон извършил преврат на 18 брюмер — 9 ноември 1799 г. Съветът на 500-те и съветът на старейшините били разгонени от Наполеоновите гренадири. Ист. VIII кл, 59. Пруският крал например имал непрекъснато нужда от войници.. За неговата колекция от балтийски кехлибар Екатерина II заплатила със... сто руски гренадири, всеки висок по "шест стъпки и половина". Хр. Ковачевски, СК, 123. Появата на първия руски разезд те сметнали за случаен епизод. Но зад разезда вече настъпвали войниците на генерал Гурко: гвардейците на Измаиловския полк, гренадирите на Москва. Ст. Станчев, НР, 132.

— От нем. Grenadier. — Друга (остар.) форма: гренадѐр рус.