ГРЕША —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЕША̀¹, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., непрех. и прех. Правя грешка; бъркам. — Всички музиканти започват вече да грешат. Очите им недовиждат отворените ноти. Д. Калфов, ПЮН, 81. — Кой иска да бъде генерал? — Ти.. — Грешиш!... — каза той след малко. — Аз искам просто стачката в града да се ръководи от интелигентни и образовани хора. Д. Димов, Т, 226. Уланд именно там най-много греши като поет, че много ясно казва всичко, което иска да каже. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 32. Той никога не грешеше часовете на тия малки разход‑

ки и хората по тях си мереха времето като по часовник. Елин Пелин, Съч. II, 29. Фернандес бе прав, дори / мисля, че грешиме ние. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 124. Било лудо.., било на меани; / .. / пило руйно вино, пило, опило се. / .. / По сокак е пошло, сокаци грешило, / .. / порти надминало, двори заминало. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 527. греша се страд. от греша¹. Членуването с пълен член се греши много често. греши се безл. от греша¹. Момичето трябваше само да разрешава хилядите въпроси на съзряващата жена, да избира приятелите си в онази възраст, когато най-много се греши. Кр. Кръстев, К, 211.

ГРЕША̀², ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., непрех. Върша грях. — Искам да умра, дядо.. — Не говори така, мила, не греши пред бога, чедо. Елин Пелин, Съч. III, 81. Рече Султана, че се оставя в ръцете на бога, но не ѝ беше достатъчна нейната вяра и се боеше да не греши, да не сгреши още повече. Д. Талев, ЖС, 67. Сред съблазън и падения / аз не искам да греша! Хр. Ясенов, Събр. пр, 41. Исус учил, че всякой, който помисли за чужда жена, греши срещу седмата зповед. Д. Манчев, НН (превод), 89. Почетните хора, когато са били млади, грешили са, както и лошите. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 84. "Я са до мене доближи и са над мене наведи — / азе ще си ти прикажа / какво съм, мамо, аз грешил / дорде сам ерген азе бил." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 70.

ГРЕША̀ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Греша². Лоши дяволи са страстите и противните желания, на които не умеете да ся опрете, та ся помамвате по злото и ся грешите, без да смишлявате за божите заповеди. Лет., 1871, 95. — Стой, не думай, Марко, стара мале, / не се греши, мале, со менека, / защо не съм Църна арапина, / но съм язе стара игумена. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 119.

ГРЕША̀³, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. Диал. Граша. А като видя, че и това не помага, зе да го [юничето] храни само със сяно и постоянно да му дава помия и да му греши трици. Т. Влайков, Съч. II, 140.