ГРЀШНИК

ГРЀШНИК, мн. ‑ци, м. Според християнските нравствени норми — мъж, който има грехове. — Туй е грешник, сестро. И неизкупим е грехът, що е сторил. Дали човек е погубил.. или сърце пречисто и невинно е осквернил — все едно. Грешник е той. П. Константинов, ПИГ, 52. — Има право на щастлива радост тоя, дето не е грешил.. А ти си грешник — страдай сега, за да се опомниш! А. Гуляшки, МТС, 271. От страните на черковните врата беше изписан страшният пъкъл, в който се мъчеха всякакви божи създания, но повечето из тия грешници бяха владици, царьове, попове. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 148.

Списък на думите по буква