ГРИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРИВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Обикн. за гълъб, сокол — сив или изпъстрен със сиво. Само гугутка се обажда изрядко от сенчеста круша или грив гълъб усамотено префюфюква с криле към гората. Елин Пелин, Съч. I, 160. Грив сокол. // За очи, вежди и др. — сив, сивкав. Очите му сиви, веждите му гриви, краката му криви. П. Р. Славейков, БП II, 39. Гриви очи.