ГРИВЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЍВЕК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Гривяк; гривар, гривеч. В тия топли и тихи вечерни часове гривеците пееха особено силно и гората се тресеше от техните дълбоки, гърлени гукания. Ем. Станев, ПЕГ, 96. — Може да ми се мерне отнякъде някой гривек, някоя дива гургулица. А пък не е изключено да ми тупне и някой и друг тлъст пъдпъдък — има ги по тия места. Д. Калфов, ИТШ, 59. Бай Дончо буташе биволите и свирукаше. Наоколо шумяха житни ниви.. Гукаха гривеци, плачеха дребни деца в люлките под крушите. А. Каралийчев, В, 79.