ГРИВОО̀К, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е с гриви очи; сивоок, пъстроок. Млад, здрав, пъргав, червендалест, гривоок момък изхвръкна из кафенето, посрещна пътника-конник. Ст. Заимов, М, 48. Много моми гривооки / до днес размомил е. Ив. Вазов, Съч. IV, 93.