ГРЍЖЕН

ГРЍЖЕН, ‑жна, ‑жно, мн. ‑жни, прил. Диал. 1. Който има грижи, тревоги; загрижен, тревожен. "Яно, каква е таз твоя промяна? / Весела беше за час и засмяна, — / що е, че ходиш тъй грижна, неволна?" П. П. Славейков, Събр. съч. I, 28. Стояновата майчица, / тя си на Стоян думаше: / "Стоене, олум, Стоене! / Та що си грижен, кахърен? / .. Дали ти стадо болнаво, / или ти пцета бяс фана?" Нар. пес., СбГЯ, 44.

2. Който е изпълнен с тревога или изразява тревога; загрижен, тревожен, грижовен, грижлив. — Донеси ми вино тройгодишно, / да разтопля кръв юнашка, люта, / да разтуша мое сърце грижно. Ив. Вазов, Съч. II, 82. Грижен поглед.

3. Грижлив (в 1 знач.), грижовен. А старата Чернюва майка — тя си бе пак грижната къщовница, която, щом изтърве работата от ръце, замисляше се за какво е било някога, хе, в минали години. А. Страшимиров, А, 140. — Слушай, мъжо Мързелане, няма то така да стане — рекла грижната съпруга, — трябва да поставиш друга [керемидка]! А. Разцветников, ОНН, 36. Докато грижната стопанка там станеше / и гости канеше, Дойчин се вече беше / заплеснал в разговор. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 173.

Списък на думите по буква