ГРИЖЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРИЖЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който полага грижи, който се старае; прилежен, старателен, внимателен, грижовен. Около него се защура Стоилка.., кокалеста женица.., ала добра и грижлива къщовница. Елин Пелин, Съч. II, 20. Вечерята беше доста шумна и весела, но гостенката отведнъж се почувствува уморена и грижливата ѝ майка побърза да я отведе в някогашната нейна стаичка. Д. Талев, И, 218. В някои от дюкяните грижливите стопани бяха запазили лампите. Д. Спространов, С, 31. Знаех — това е моята хазайка, старата сръбкиня Любица Петрович. Преди пет месеца застреляха мъжа ѝ всред градчето. Наш го застреля.. И въпреки това майка Любица продължаваше да е добра и грижлива към мен. П. Вежинов, НС, 21. Грижливата стопанка сега дои пенливо мляко от млечната биволица за попара на дребните деца, кои сега най-сладко спят. Ц. Гинчев, ДТ, 8.

2. Който е направен, извършен с грижа, със старание; грижовен. На отделна страница с по-чист и по-грижлив почерк бяха наредени сборовете на годишните разноски. Г. Караславов, Избр. съч. I, 372. Произходът и етимоложкото произхождение на имената българин и България са били отдавна предмет на многобройни грижливи изучвания. П. Делирадев, БГХ, 12. В папките бяха грижливите описания на шестте скали в района и нишите по тях. К, 1970, кн. 7, 30.

3. Диал. Който има грижи, тревоги; загрижен, тревожен, грижовен. Кога ма видиш луд пиян, / насреща ми да не излизаш / грижлива и кахърлива; / мъжка ми рожба да земеш, / среща ми да ми излезеш, / весело да са засмееш. Нар. пес., СбГЯ, 137. "Попитай, синко, булката: / що по двор ходи грижлива / грижлива, та не весела, / под було черно заноси; / дали е либе либила / или ѝ майка домиля?" Нар. пес., СбГЯ, 39-40

4. Диал. Който съдържа или изразява грижа, безпокойство, тревога; загрижен, тревожен, грижовен. — Избави нас от лукаваго и всякого зачувай от зла среща, божичко милостиви! — свърши молитвата си Кирилица,.. хвърли грижлив поглед към спящите си деца и легна. Елин Пелин, Съч. I, 53.