ГРИЖЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРИЖЛЍВО нареч. С грижа, със старание; прилежно, старателно, внимателно, грижовно. Беше изметено и чисто, стъклата на прозорците бяха изтрити, вещите — грижливо и хубаво наредени. Й. Йовков, Разк. II, 43. Списъкът е проверен грижливо, хората — готови за път. Л. Стоянов, Х, 12. А тях, старите класически езици, макар и без сърце, изучавах ги грижливо. Т. Влайков, Съч. III, 44. Набра игличина и седна върху топлата земя да вие венец. Тя го виеше полека, грижливо. Елин Пелин, Съч. II, 48. Любовта е тайна, която грижливо пазим, но идва момент, когато тя трябва да се разкрие... Д. Кисьов, Щ, 516.