ГРИЖОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРИЖО̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Книж. 1. Грижлив. Грижовен къщовник е бил старият. Всичко сам беше направил и във всичко имаше пръста на майстор и стопанин. Г. Караславов, Тат., 256. В желанието на Султана да посвети по-малкия си син на науката.. имаше суета.. Имаше и много майчинска любов в това желание на Султана — любов прозорлива и грижовна: по-малкият ѝ син беше по-слаб телесно и бащиният му занаят би бил тежък за него. Д. Талев, ЖС, 145. Всичко беше чисто, спретнато — личеше грижовната ръка на домакинята. Д. Спространов, С, 307. Тая форма свидетелствува както за извънреден художествен вкус, тъй и за грижовно изучаване и дълговременно вмисляне в ония

образи, които са увличали и мамили фантазията му към творчество. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 110.

2. Остар. и диал. Който има грижи, тревоги; грижлив, грижен. — Ех! — продължаваше да дума старецът,.. отколе аз живея на този лъжовен и грижовен свят. Ил. Блъсков, РК, 8. — Кажи ми, та ма не лъжи: / защо си толкоз грижовна, / грижовна и кахъровна? Нар. пес., СбНУ ХIV, 54.