ГРИЖО̀ВНО

ГРИЖО̀ВНО. Книж. Нареч. от грижовен; грижливо. Под кръстчетата следваха много други знаци, които подсещаха Самуила що има да върши през деня... Всеки знак той изрязваше грижовно и с любов, без да бърза. А. Дончев, СВС, 148. Станка като че се стопи. Майката я заглеждаше грижовно, но не смееше зе нищо да попита. Г. Караславов, ОХ I, 291. Вечерта Росинка разтри Витка, уви я добре и легна до нея.Сега по-добре ли си? — попита я грижовно. Д. Ангелов, ЖС, 384. — Само да не паднеш, чедо! — прибави старецът грижовно. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 357.

Списък на думите по буква