ГРИЖОВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРИЖО̀ВНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на грижовен; грижливост. Но малките добродетели — грижовност, постоянство, пристойност — те правят поетиката на поведението. Б. Болгар, ПД, 164. Тя забеляза, че яката на Матьовото палто беше измачкана, и започна да оправя краищата ѝ със сестринска грижовност. Д. Ангелов, ЖС, 114. Дядо Щилян едва не заплака като видя пепелищата на нашата бивша амбулатория, която с толкова любов и грижовност бе обзавел. П. Вежинов, ЗНН, 170. През цялата си творческа дейност народният поет с грижовност се отнася към българския език, към неговото обогатяване и развитие. Христом. VII кл, 59.