ГРИЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЍЗВАМ, ‑аш, несв.; грѝзна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. грѝзнат, св., прех. 1. Веднъж или изведнъж отгризвам от нещо. // Хапвам нещо твърдо. Тук крехко коренче гризне [Мечо], там в мравуняк мравки близне. Ем. Станев, ГЧ, 10.

2. Прен. Остро, иронично уязвявам, засягам някого с думи, факти. — Тогава върви в Парория при Григорий. И ядно и насмешливо го гризна: — Ходи там, на корема на калугерите въглени туряше за пари, а сега питаш що е грях. Ти си тат и нечестивец, както са всички тия. Ст. Загорчинов, ДП, 36.

3. Прен. За съвест, мисъл, чувство — изведнъж или еднократно се проявявам мъчително, гнетящо за някого. Лошо предчувствие гризна сърцето ми. Защо и двамата мълчат? Сп. Кралевски, ВО, 28. гризвам се, гризна се страд. Целта е много ясна: да се гризне по заобиколен начин "Хемус", а навярно и онзи, който е помагал при отпечатване книгите на Йовкова. Д. Подвързачов, Сб??СЕП, 377-378.