ГРИЗЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРИЗЀНЕ ср. Отгл. същ. от гриза и от гриза се; гризане. Отровата на съмнението — то е страшно нещо! Аз сам съм изпитвал лютото ѝ гризене. Ив. Вазов, Съч. IХ, 67. Той не усещаше никакво гризене на съвестта си, защото работа в стан‑

цията почти нямаше, пък и колкото имаше, раздавачът я вършеше сам. Й. Йовков, ПК, 108. "Ябока е само за гризене, / пръстенче е половин либене." Нар. пес., СбНУ, 404.