ГРИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРИМ, грѝмът, грѝма, мн. (рядко) грѝмове, м. 1. Средства, обикн. козметични (пудри, бои, моливи и под.), за променяне на лицето. По нежната кожа на лицето ѝ, лишено от всякакъв грим, се разливаше лека руменина. Й. Йовков, ВАХ, 47. Гримът се подготвя от сажди, въглен, горена слама, белило и червило, а костюмите били най-разнообразни и пъстри, най-често случайно попаднали. Лит. Х кл, 115. Докато е слагал грима на лицето си, той [артистът] вече е навлязъл в образа — и най-добре трябва да помни своята най-близка задача. Н. Лилиев, Съч. III, 273.

2. Подчертаване на чертите (и прикриване на недостатъците) на (женско) лице с такива средства, с цел разкрасяване. Никой по-хубаво от нея не умееше с лек грим да подчертава хубостта си. М. Грубешлиева, ПП, 15.

3. Само ед. Театр. Изкуство за гримировка, гримиране. Твърде важна и специфична съставка от изкуството на актьора е гримът. Ст. Грудев, АБ, 40. За актьорското майсторство също е изключително важно умението да се индивидуализира обръзът, да се намерят такива детайли във физическото поведение, в словото, в грима и костюма, които да направят героя неповторим, различен от тези образи, които актьорът е създал. Т, 1956, кн. 4, 47. Костюмите са сносни, но гримът на изпълнителите, играта на солистите и второстепенните роли са лоши. К, 1926, бр. 90, 3. Сполучлив грим.

— Фр. grime през рус. грим.