ГРИМАСА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРИМА̀СА ж. Преднамерено или неволно изкривяване на чертите на лицето като външен израз на някакво чувство или усещане. Спря се, после бързо-бързо се упъти към мене със свойствената си блага и някак си виновна гримаса на лицето. Елин Пелин, Съч. IV, 134. Почти не познах моя приятел. Той беше бледен, гримаса на страдание беше изкривила лицето му. Й. Йовков, Разк. III, 123. Нов лъх мирис ме обля и аз отвърнах лице от писмото. Представих си в тоя миг Ирина.. И ето върху нейното лице гримаса на изумление, грима‑

са на отвращение. Вл. Мусаков, СбЗР, 432-433. Русо момиче с присмехулна гримаса на лицето си и панделки на косите любопитно огледа двете момчета. П. Стъпов, ЧОТ, 12. Смит беше станал неузнаваем. Тънките му устни бяха се изкривили в болезнена гримаса.., стоманеносивите му очи гледаха мрачно и заплашително. М. Марчевски, ОТ, 231.

— От фр. grimace през рус. гримаса.