ГРИС —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРИС, грѝсът, грѝса, мн. няма, м. и (разг.) гриста̀, мн. няма, ж. Хранителен продукт, получен от смляно на дребни зрънца жито и употребяван за приготвяне на каши, десерти или като диетична храна. Дочакахме завръщането на майка си. Тя хляб не бе намерила.., но с малкото взети назаем пари бе накарала съседния бакалин да ѝ даде през задния вход малко мас, грис и захар. О. Василев, ЖБ, 177. Господин Золтан Тар хранеше с ябълки дъщеря си, а госпожа Оливейра при трясъка беше разпиляла гриса от закуската на Еми и го събираше. П.

Славински, ПЩ, 207. — Какво? Рецептата?.. Най-първо.. се запържва грисът, в случая — брашното, щом като няма грис. Д. Калфов, Избр. разк., 269.

— От нем. Grieß.