ГРИФ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРИФ¹, грѝфът, грѝфа, мн. грѝфове, м. Пластинка, обикн. от дърво, залепена върху шийката на струнен инструмент, към която при свирене се притискат струните. — Капака на цигулката ще направя от пиринска мура, грифът ще бъде от задморско дърво абанос. А. Каралийчев, СР, 40. По-възрастните [жени] си гледаха на кафе, другите.. слушаха китара. Следователят свиреше майсторски. Белите му пръсти ловко пробягваха по струните, с точни, сигурни движения подскачаше лявата му ръка по дългия гриф. Ем. Станев, ИК I-II, 277.

— Нем. Griff ,хващане, хватка, дръжка,.

ГРИФ², грѝфът, грѝфа, мн. грѝфове, м. Адм. 1. Печат с образец на подпис или друг ръкописен текст.

2. Надпис върху документ или издание, определящ реда на използването им. И обърнете внимание на грифа "Строго секретно".

— От фр. griffe.

ГРИФ³, грѝфът, грѝфа, мн. грѝфове, м. Остар. Грифон¹ (в 1 знач.). Приказницата е напълнена с мъдри поучения, гатанки и фантастични чудеса.. Така например тие приказници ни разказват за летанието на някои си на грифове. СбС, 1875, кн.1, 60-61.

— От гр. γρύψ.