ГРОБАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРОБА̀Р¹, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Човек, който се занимава с изкопаване и заравяне на гробове. Той стои над гроба на баща си и замислено гледа как селските гробари равнодушно покриват с разкаляна, червеникава пръст ковчега на удавника. А. Гуляшки, СВ, 176. Аз съм бил намерен от гробаря на нашето село като дете само на няколко дни в една кошница. Той ме намерил в църковния двор, когато отишъл да копае гроб. Др. Попов, Р, 1927, бр. 237, 2. Помози бог ти, гробарю, / за кого гроб ти копаеш? П. Р. Славейков, Ден, 1875, кн. 19, 6.

ГРОБА̀Р², ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Диал. Гарван; гробник².

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.