ГРО̀БЕН

ГРО̀БЕН, ‑бна, ‑бно, мн. ‑бни, прил. 1. Който е свързан с гроб (в 1 и 3 знач.), гробовен. Висок кръст е побит там [на Еленин връх]. Това не е гробен знак, а короната въз главата на великана [Рила планина]. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 57. И как да не се стряска и страхува, когато гробните камъни често му наумяват по пътя, че много други пътници.. са влезли в Делиормана, но не са излезли! Т. Икономов, ЧПГ, 27. На гробищата ти ми каза името му, написано на гробната плоча. Псих. 1861, 52.

2. Прен. Който е като присъщ на гроб или с нещо напомня за гроб (в 1 и 3 знач.); гробищен, гробовен. От време на време всичко стихваше и за една секунда само настъпваше гробна тишина. Ал. Бабек, МЕ, 69. Гората бе обвита с мъгла. Всред призрачната сивота на леса тежеше гробно мълчание. Ем. Станев, ПЕГ, 49. Само двамата бежанци се движеха из опустелия кър и нарушаваха гробния му покой. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 38. Заваля дъжд и в гробното безмълвие се чуваше ударът на всяка капка. Й. Йовков, Разк. II, 120. Когато влазям в самата черква, лъхва ми в лицето един хладен, задушлив и гробен дъх. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 105.

Гробен човек. Индив. Гробник1 (във 2 знач.). — Не се мусете, братя стройници, не се чудете и вие, братя християни, не съм аз [Обрад] наистина дедец, ни гост, ни старец, или стройник, за да поучавам. Ходя и аз по българската земя и гробен човек станах вече. Ст. Загорчинов, ДП, 460.

Списък на думите по буква