ГРОБЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРО̀БЕЦ, мн. ‑о̀вце, ср. Умал. от гроб (в 1 знач.). Тебе на гробеца ти ще скачат, а ти за ръченица мислиш... Такива нелепи развеселявания идваха най-неочаквано,.., а страхът в сърцето не изчезваше. В. Андреев, ПР, 166. Той се заканваше, че за ония, които имат големи кореми, ще изкопае дълбоки гробове и ще затъпче отгоре им пръстта с два крака, а сиромасите ще полага в плитки гробовце и ще ги зарива нежно и кротко с мека земица. А. Каралийчев, С, 97. Цветя днес нови посадихме / въз твоя гробец, майко, тих. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 142. [Стоян] им изкопа един гробец, / си закопа девет деца. Нар. пес., СбБрМ, 360.